ОЗАГЛА̀ВЯМ, -яш, несв.; озаглавя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Озаглавя- вам. Единственият недостатък на книжката, която озаглавям по-горе, е тоя, че е много малка. К. Величков, ПССъч. VIII, 208.


Източник: Речник на българския език (онлайн)