ОЗДЀ нареч. Диал. Откъде, отде. Кат го е люляла, та го люто клела / .. / Озде чула булка / Янината снаха. / Тя на Яна продума: / — „Кълни, зълво, кълни“. Нар. пес., СбВСтТ, 405.
