ОЗЕЛЕНЀН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. като прил. За пространство, площ — на който са засадени дръвчета, цветя и трева. Спретнати къщички с чисти озеленени дворове гледат към пометените улички. Й. Радичков, и др., ГСП, 86. Озеленени площи.
ОЗЕЛЕНЀН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. като прил. Който е изцапан със зелено петно от трева. Бияза стана, изтръска умрялото пиленце, но не сви ръката си. С другата надигна косата и с някакво тъжно съжаление погледна кървавите зърна, останали по озелененото ѝ острие. М. Яворски, ХСП, 127.