ОЗЛОБЀНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от озлобен; злобничък. Тук-там само би могло да се налучка някаква загадка в изразите на по-силни физиономии или в думите на по-озлобенички люде. А. Страшимиров, Съч. I, 123.


Източник: Речник на българския език (онлайн)