ОЗНАМЕНУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от ознаменувам и от ознаменувам се. По него време баща ми довършваше изографисването на манастира „Преображение Господне“, който бе въздигнат от скит по повеля на цар Александър за ознаменуване Сариното покръстване. Ем. Станев, А, 46. От Академията на науките е създадена специална комисия за ознаменуване на юбилея на Нютон. Ив. Въжарова, ИН (превод), 5.