ОЗО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Хим. Който се отнася до озон; озонов. Ако не беше озонният слой, намиращ се на височина 30-70 км, чиято относителна концентрация е твърде малка, ултравиолетовото излъчване на Слънцето би изгорило всичко живо на повърхността на Земята. Вселена 69, 108. Озонна миризма.


Източник: Речник на българския език (онлайн)