ОКАДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; окадя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Опушвам, почерням с дим (кад) нещо или някого; одимявам. Пред шатрите чернееха опушени камъни — огнищата на всяка челяд. Чорбаджиите не даваха да ги редят покрай зидовете, че огънят щял да ги окади, да загрози къщята им. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 482. Пламъ- кът лизна решетката на прозореца и окади стената с черен език. Ст. Загорчинов, ДП, 244-245. — А да не е слугинята отървала грездея на виното? Или пък сте пресолиле и окадили рибата? Китка 3-4, 1886, 13.
2. Извършвам обред кадене с тамян; прекадявам. Патриархът го окади с тамяна на кадилницата и му поднесе кръста и ръката си за целуване. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 459. — И кога [Змея] го няма в пещерата, пак не смее никой да окади. П. Тодоров, Събр. пр II, 299.
3. Дезинфекцирам, обеззаразявам с дим от сяра. Окадих бурето. окадявам се, окадя се страд. Като няма други [котел], той ще бъде, ами аз ще го завардя да не се окади — и като слезе у вадата, обмаза го с рядка тиня отвън. Ц. Гинчев, ГК, 67.