ОКАДЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от окадявам и от окадявам се; опушване, одимяване.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
ОКАДЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от окадявам се; вестяване, мяркане някъде.
