ОКА̀ЗВАМ, аш, несв.; ока̀жа, -еш, мин. св. ока̀зах, св., прех. Книж. В съчет. с отвлечени съществителни. Проявявам отношение, извършвам действие, означено чрез съществителното. Тия книжовни произведения са оказвали през време на робството известно влияние. Б. Пенев, НБВ, 42. — Аз вече казах, че стремежът на моето правителство е и ще си остане един: да оказва помощ на своите братя по вяра и език. Ст. Дичев, ЗС I, 28. Скривайки егоизма си зад формално-юридически основания, в които сами не са вярвали, одесчани престават да оказват каквото и да било реално съдействие за този желан уж от нея напредък. М. Арнаудов, БКД, 134. Ти ги прочете [книгите], използува тяхната мъдрост, тяхната поука, тяхната красота и ги захвърли.. ти не им оказа ни най-малка почит, не прояви към тях ни най-малка обич. Елин Пелин, ПР, 70. Колко и да беше държелив, виното беше оказало действието си.. Събуждаха се вече у него ония сили, които го караха да се запива по кръчмите. Й. Йовков, ПГ, 259. Всичките други ахейци със радостен вик съгласиха / чест да окажат на жреца — откупа скъп да приемат, / но Агамемнон Атриду туй по сърцето не беше. А. Разцветников, Избр. пр. III (превод), 9. Новохоландците оказват особено уважение към гробовете на умрелите. Знан., 1875, бр. 11, 166. Оказвам внимание. Оказвам въздействие. Оказвам защита. Оказвам контрол. Оказвам натиск. Оказвам поддръжка. Оказвам подкрепа. Оказвам съпротива. оказвам се, окажа се страд. — Може ли, като не съм член? — Щом ти се оказва такова доверие... — Друг няма.. — и двамата ги интернираха, групата ни съвсем оредя. К. Калчев, ЖП, 121.