ОКЛЕВЀТВАМ, -аш, несв.; оклевèтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Оклеветявам. оклеветвам се, оклеветя се страд., възвр. и взаим.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.


Източник: Речник на българския език (онлайн)