ОКЛЕЙМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; оклеймя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Опетнявам, очерням, опозорявам. оклеймявам се, оклеймя се страд., възвр. и взаим.


Източник: Речник на българския език (онлайн)