ОКЛЀКВАМ, -аш, несв.; оклèкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. Падам, грохвам от умора или от старост; клеквам.

2. Умирам.

— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1976.


Източник: Речник на българския език (онлайн)