ОКО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до окови. Летете, ехтете, песни македонски, / печални кат песни на бряг вавилонски, / сдружени с въздишки и с оковен звън. Ив. Вазов, Съч. I, 191.
