ОКОЛОВРЪ̀СТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Който е разположен или минава околовръст, около нещо. Севтополис бил здраво укрепен с околовръстна каменна стена, снабдена с бойни кули и бастиони. Ст. Михайлов, БС, 260. Стигна прелеза, където околовръстната железопътна линия пресичаше шосето. А. Гуляшки, Л, 481. Стигнаха околовръстния път и завиха по него. К. Колев, М, 62. Предупредителните знаци имат формата на равностранен триъгълник с точно определени размери, боядисани — полето с лимоненожълт цвят, а фигурата и околовръстната ивица с черен цвят. Л. Манчев, П I, 174. Околовръстно шосе.