ОКОЛОО̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се намира, разположен е около очите. Оперението на старите мъжки косове е черно като въглен, а човката им и околоочната кожа са с ярко жълт цвят. Вл. Помаков, ПДП (превод), 53. Косът беше не с червена,.., а с кехлибареножълта човка, а жълтият околоочен кръг му придаваше някаква мекота и доброта. Н. Хайтов, ПГ, 100-102.