ОКОЛОПЛО̀ДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Част от плода на растение, която обвива и защитава, предпазва семената; перикарп. При зреенето на плодовете в тъканите на околоплодника се образува етилен, който е безцветен газ и затова не се забелязва. Д. Георгиев и др., ХР, 36.