ОКОЛОУ̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Спец. Който е разположен, намира се около ушите. В устната кухина се отварят отводните канали на З двойки големи слюнни жлези — околоушни, подчелюстни и подезични. Анат. IХ кл, 45. Незасегнати остават периферните части на окосмената част на главата в околоушната и тилната област. Ил. Петков и др., КВБ, 93.


Източник: Речник на българския език (онлайн)