ОКО̀НЧВАМ, -аш, несв.; око̀нча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Ожребвам. Притежателите наумили да доведат жребни кобили в рудниците.., дето да са отвъдят окончените жребета. Ступ., 1875, бр. 5, 40.
ОКО̀НЧВАМ СЕ несв.; око̀нча се св., непрех. Остар. и диал. Ожребвам се. — Ами как да кажа? Кобилата като роди, кой вика, че се е окобилчила? Или окончила? Н. Инджов, ПП, 87. Яднъж са окончила ина кобила и умряла. Турчинът рекъл на Марка: „.. тва конче ти го харизоам“. СбНУ Х, 153.