ОКО̀ПЕН1, -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. Който се отнася до, който е свързан с окоп. Стрелбата престава и окопната линия започва да се пълни с войници. Л. Стоянов, Х, 47. От Добруджа отидох на Южния фронт. Окопната война предоставяше много свободно време за четене и писане. СбАСЕП, 360. — Това, братленце, е окопен вестник... Такъв е моят план, всяка рота ще си има свой собствен вестник. П. Вежинов, ЗЧР, 137.
2. Който е предназначен, който служи за копаене на окопи. Окопен инструмент.
ОКО̀ПЕН2, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Спец. За растения, земеделски култури — който се окопава, нуждае се от окопаване. Дванадесетото поле е с окопно жито, без торене. РД, 1950, бр. 193, 2. Окопни растения. Окопни култури. Окопна царевица.