ОКОРАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; окоравèя, -èеш, мин. св. окоравя̀х, прич. мин. св. деят. окоравя̀л, -а, -о, мн. окоравèли, св., прех. Ставам корав, твърд; вкоравявам се, втвърдявам се. Златото преди да ся употреби за кование смеша ся с мед и сребро;.. Смешението става, за да окоравее златото, което в чист вид е много мягко. С. Веженов, Х (превод), 67. Опитният лечител може.. да предохрани от така нареченият удар.. остарелите.., у които стениците на кръвоносните съсуди са окоравели. Знан., 1875, бр. 18, 280. Хлябът окоравя. Н. Геров, РБЯ III, 353.

ОКОРАВЯ̀ВАМ СЕ несв.; окоравèя се св., непрех. Ставам корав; окоравявам. Ако попипате лекичко едно малко дете по върха на главата му, вий ще видите, че там е много меко.. Тази част постепенно ся окоравява. ИЗ 1874-1881, 1882, 44.


Източник: Речник на българския език (онлайн)