ОКОСТЕНЯ̀Л, -а, -о, мн. окостенèли. Прич. мин. св. деят. от окостенея като прил. 1. Който се е превърнал в кост, станал е твърд; вкостенял.
2. Прен. Който е престанал да се движи, да се променя, да се развива; закостенял, вкостенял.
