ОКРА̀ЙКА ж. Спец. Ивица, с която нещо, обикн. дреха, се обточва, обшива. Ловешко-плевенската носия притежава тъй наречените „пещемали“, т. е. задни престилки с тъмносиня и тъмночервена окрайка по полите. Б. Божиков и др., ИО, 103.


Източник: Речник на българския език (онлайн)