ОКРАСТАВЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; окраставèя, -èеш, мин. св. окраставя̀х, прич. мин. св. деят. окраставя̀л, -а, -о, мн. окраставèли, св., непрех. Заболявам от краста, ставам крастав. Дойдохме между краставите, окраставяхме. СбЦГМГ, 41. — Ако ви оставя сами и един ден, ще окраставеете като магарета. Д. Вълев, 3, 140.
ОКРАСТАВЯ̀ВАМ2 несв.; окраставя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Правя, направям някой или нещо да окраставее, да стане крастав. Ще поизвадиш очите, ще премахнеш носа, ще изкривиш устата, ще окраставиш мутрите на мнозина, и най-подир ще излезеш майстор. Ив. Вазов, СбНУ I, 77. Една крастава овца окраставява цялото стадо. Лет., 1896, 105. окраставявам се, окраставя се страд.