ОКРАСТАВЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от окраставявам1.

ОКРАСТАВЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от окраставявам2 и от окраставявам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)