ОКРО̀ПНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Сватбар, който присъства на сватбения ритуал в понеделник, когато се пие окроп1. А като са върнат окропници, подир малко дохождат от девичина страна родители и сродни и познати им. Г. С. Раковски, П, 123.


Източник: Речник на българския език (онлайн)