ОКРЪ̀ГЪЛ, -гла, -гло, мн. -гли, прил. Остар. и диал. Кръгъл. На средата им [на вестниците], обаче, хартията заменяваха парченца джамове, троеъглени, окръглени, полукръгли и многоъглени. Ив. Вазов, Съч. VI, 180. Служителите донесоха дванайсет окръгли кошове. Знан., 1875, бр. 14, 214. Всичкият олтар бил е подигнат, както и сега. А от това по-високо място слязвало ся по степени.., които са били пред царските врата.. окръгли, гдето стои свещеникът, когато причащава хората. 3. Петров и Й. Наумов, ЧБ (превод), 27.
— Друга форма: о к р у̀ г ъ л.