ОКРЪ̀СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. Околен, съседен, близък, околовръстен. Да са опишат царски градове, най-паче подробно, със старовременни им остатки и с окръстни им места, както: Преслав.. Търново,.., Охрида. Г. С. Раковски, П, 23.


Източник: Речник на българския език (онлайн)