ОКРЯ̀КАМ1, -аш, св., прех. Диал. Завършвам нещо до край, справям се с нещо. Да си отземе, кой мир е чакал, / дор почнатото той не е докрай окрякал. К. Христов, ЧБ, 318. Не ще (може) да го окряка. П. Р. Славейков, БП I, 315.
ОКРЯ̀КАМ2. Вж. о к р я к в а м.