ОКРЯ̀КВАМ, -аш, несв.; окря̀кам, -аш, св., прех. Разг. С крякане, викане огласям наоколо. Разправяха се продължително и на висок глас. Жената беше особено гласовита. Окряка цялата махала. окряквам се, окрякам се страд.
