ОКСИМОРО̀Н м. Литер. Стилистична фигура, представляваща съчетаване и свързване на думи или понятия, които логически се изключват. Оксиморонът се среща и в разговорната реч, например в изреченията: „Ужасно приятно е тук.“ и „Много малко хора има тук.“
— От гр. ὀξὺς 'остроумен' + μωρός 'глупав' през нем. Oxymoron и рус. оксиморон.