ОКСЍЯ, мн. -ѝи, ж. Остар. Езикозн. Остро ударение, използвано в старата българска писменост. Поп Ставри беше неукротим и повеляваше да се въведат пак оксиите и вариите, но най-после отстъпи и се съгласи да останат само на над Бог и над ангел. Ив. Вазов, Съч. VIII, 98. Колко са ударенията? Две: остро (оксия) и тяжко (вария). Т. Хрулев, БГ, 7.
— От гр. ὀξεῖα.