ОКТАЕДРЍТ м. Хим. Разновидност на титановия двуокис, която представлява дребни кристали с форма на октаедър и с различно оцветяване — от зелено-жълт до синкаво-сив и черен цвят; анатаз.
— От гр. ὀκτἀεδρον през фр. octaédrite.
