ОКТА̀НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Който се отнася до октан. Трититанът и изооктанът са октанови изомери.
◊ Октаново число. Хим. Условен показател, който характеризира антидетонационните качества на бензините за двигатели с вътрешно горене. Според някои изследвания с прибавянето на литиеви съединения към бензина се повишава октановото му число. ВН, 1962, бр. 3279, 4. По-голямото октаново число показва по-силни антидетонационни качества на горивото. Δ Октановото число на нормалния хептан е нула.