ОКТАХО̀РД м. Муз. 1. Музикален инструмент с осем струни.

2. Звукоред от осем диатонични степени.

— От гр. ὀκτώ 'осем' + χορδῄ 'струна'. — Друга форма: о к т о х о̀ р д.


Източник: Речник на българския език (онлайн)