ОКТЀТ1 м. Муз. 1. Музикална творба за осем инструмента (струнни, духови или за двата вида смесено) или за осем гласа. Още в началото на композиторската си дейност той [Шостакович] написа струнен октет, после се появи виолончелната соната и струнният квартет. Т, 1941, бр. 215-216, 3.
2. Музикален ансамбъл от осем изпълнители — певци или инструменталисти. Сега читалището има лектория, голям театрален колектив,.., мъжки октет, детска музикална школа. ВН, 1959, бр. 2557, 1.
— От ит. ottetto и нем. Oktett.
ОКТЕТ2 м. Хим. Съчетание от осем електрона. Стабилното двуелектронно съчетание на хелиевия атом се нарича дублет, а осемелектронното съчетание при останалите инертни газове — електронен октет. М. Кожухаров и др., АХ, 12.
— От гр. ὀκτώ 'осем' и лат. octo.