ОКУЛА̀ЦИЯ ж. Спец. Присаждане на калем (клонче със здрава и развита пъпка) от едногодишно дръвче върху дива овошка; окулиране.

— От фр. oculation, нем. Okulation и рум. oculație.


Източник: Речник на българския език (онлайн)