ОКУ̀МЯМ, -яш, несв., оку̀мя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Окумвам, окумявам. окумям се, окумя се страд.
— От Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник..., 1941.
