ОКУПАЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до окупация. Той [Икономов] преценява обстановката през 1877 година и бърза да предложи знанията и силите си в помощ на настъпващите руски войски, както и на окупационните власти. Т. Жечев, БВ, 406. Отидохме да видим новия Великотърновски музей, където ни показаха наскоро откритата делва със сребърни монети от Исак Ангел.. От Цариград са изпратени в Търново или Горна Оряховица за издръжка на окупационните ромейски войници. А. Каралийчев, С, 280. Тодорика е назначен за капелмайстор на първия окупационен полк. Ал. Константинов, Съч., 86. Делата за престъпленията и простъпките на лицата, които влизат в състава на окупационний корпус, ся разгледват,.. във военните съдове. ВП, 1878, 85. Окупационен режим. Окупационни войски. Окупационна зона.