ОКУ̀СВАМ, -аш, несв.; оку̀ся, -иш, мин. св. -их, и оку̀сам, -аш, св., прех. и непрех. Диал. Вкусвам. — То човек може да не окусва капка ракия и пак да не му вървят работите. Кр. Григоров, ПЧ, 60. Подир туй зел чашата, налял в нея вино и подал на царя. „Че окусай ти по-напред виното“, рекъл дядо му. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 124.