ОКУ̀ТЪР, -тра, -тро, мн. -три, род. (остар.) -траго, прил. Диал. Кутри2. Вечерта вечерале заедно со него, без да се гнъсеет [гнуси] от раните му,..; излегле надвор и помегю себе си рекле;.. „Да го излеквиме онай кутър старец!“ „Хайде, рекла жената окутраго.“ СбКШ, 21.