РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ОКУЦЯ̀ВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от окуцявам и от окуцявам се.

ОКУЦЯ̀ВАНЕ² ср. Отгл. същ. от окуцявам² и от окуцявам се.

Източник: Речник на българския език (онлайн)