ОКЦЀ, мн. -а̀, -та, ср. Диал. Умал. от око; оченце, очицè. Никой няма да се найме, / със дядото да се бори; / найело се късо петле, / .. / А що беше късо петле! / Изкара му дясно окце, / надвило му късо петле. Нар. пес., Христом. ВВ II, 247. Дигни окце, погледай ме, / види майка изгорена, / како жалет, како плачет. Нар. пес., СбНУ ХI, 19.