ОКЪРВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; окървя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. Диал. Окървавявам; окървавям. Пътят за търновския престол често е бил окървяван. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 31. Та измъкна Марко Краляв, / та измъкна боздугана, / прободе го [арапина] във сърцето. / Протекоа черно кърви, / окървиха тихий
Дунав. Нар. пес., СБНУ ХХVI, 152. „Каквато срешка посряшнем, / главица да си ютземем, ножове да си окървим.“ Нар. пес., СбНУ ХLVII, 38. окървявам се, окървя се страд. и възвр. „Грях извърши ти, синко, голям грях!“ Гроздан изпъшка и се превъртя на леглото си. Видението на Исуса отново се изправи пред него. Душата му се окървяваше от болка. Й. Йовков, Ж 1945, 198.