ОКЪСЯ̀ВАМ1, -аш,, несв.; окъсèя, -èеш, мин. св. окъся̀х, прич. мин. св. деят. окъся̀л, -а, -о, мн. окъсèли, св., непрех. Ставам къс; скъсявам се. По облеклото му — озобана черна шапчица от черна кожа,.., и окъсели стари панталони -.., би го взел човек за софийски евреин от типа на битпазарските търгувачи. Ив. Вазов, Съч. IХ, 123. Децата бяха момчета-близнета;.. И двете бяха мургави като майка си,.., с вехти окъсели палтенца и закърпени обувки. Х. Русев, ПЗ, 175. Беше висок и плещест, около тридесет и петгодишен мъж, в тясна полушубка с окъсели ръкави. П. Вежинов, НС, 188. Дните все повече окъсяваха. Ст. Марков, ДБ, 348. Окъсяла рокличка. ● Обр. Годините си минават, човешката памет окъсява, много подробности, които някога са се знаели, избледняват. ЛФ, 1958, бр. 50, 2.
◊ Ще ти окъсеят ръкавите. Разг. Казва се на закъснял за угощение, празненство, защото трябва да се пресяга за яденето.
ОКЪСЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; окъся̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Правя нещо (обикн. дреха) по-късо от желаното; скъсявам. Уж се бяхме разбрали колко дълга да ушие роклята, а тя пак я окъсила. Δ Много ми окъси косата, исках я по-дълга. окъсявам се, окъся се страд.