ОКЪСЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от окъсявам1; скъсяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОКЪСЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от окъсявам2; скъсяване.
