ОЛА̀ЙВАМ, -аш, несв.; ола̀я, -а̀еш, мин. св. ола̀ях, св., прех. Рядко. 1. За кучета — лая много от всички страни. Като влизаше в селото, кучетата го олаяха.

2. Шумно нападам, критикувам някого, нещо. Останаха си същите, само краставите мъници и алчните еснафи, тези пигмеи по дух, които олайват всичко и се петляват в краката на България и на революцията. Ст, 1963, бр. 925, 1. олайвам се, олая се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)