ОЛИГА̀РХИЯ ж. 1. Истор. Форма на държавно управление в повечето гръцки градове-държави, при която политическата власт принадлежи на малцинство, избрано по имуществен принцип. Поражението на Атина било поражение на демокрацията. Спартанците навсякъде въвеждали олигархията и настанявали своите войски. Ист. V кл, 154. Те [аристократите] са старали да подчинят под себе си по-долните класове.. Там, дето те сполучвали туй и дето твърде видно отделяли себе си от народа, образувала са олигархия (което значи собствено „господство на малцина“). Н. Михайлов- ски, РВИ (превод), 96. При олигархията бил важен не толкова знатният произход, колкото богатството. Затова най-характерният ѝ белег бил плутокрацията. От това време (VI в. пр. н. е.) е мисълта, че парите правят човека.
2. Прен. Разш. Група хора, които имат господстващо положение в дадено общество; върхушка. Младите твърдяха, че по върховете на партийните олигархии има извехтели и изхабени стойности. Д. Казасов, ВП, 320. Представителите на тая [бразилската] олигархия се смятат за недосегаеми аристократи и презират хората от народа. Св. Минков, ДА, 52. Политическа олигархия. Финансова олигархия.
— От гр. ὀλιγαρχια.