ОЛИСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; олисèя, -èеш, мин. св. олися̀х, прич. мин. св. деят. олися̀л, -а, -о, мн. олисèли, св., непрех. 1. Обикн. за мъж — окапва ми, опадва ми косата, ставам лис; оплешивявам. Косата му капеше и той олися съвсем. Д. Янакиев, Х, 41.
2. Прен. Обикн. за земна повърхност — оставам без растителност; оголвам се. Ден подир ден свличали трупи към пещите за катран и дървени въглища.. и все повече олисявали скатовете на планината, все по-стръвно секачите лазели нагоре. Ст. Станчев, ПЯС, 108. Там, където беше хряскала брадвата на Мехмед, стърчаха потъмнели ниски дънери. Калето беше доста олисяло. Ст. Станчев, НР, 98.