ОЛО̀ВНОСИНКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е синкав със сив, оловен оттенък. Може би някои са я виждали [токачката] по селските дворове — прегърбена, оловносинкава, изпъстрена с много бели петна. ВН, 1961, бр. 3096, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)