ОЛО̀ВНОТЕЖЪК, -жка, -жко, мн. -жки, прил. Индив. За въздух — който е тежък и неприятен, вреден; мръсен, замърсен. Ако ме пратят още няколко пъти там да дишам този оловнотежък въздух, да престоя в помещения без вентилация, или ще заболея от оловно преяждане, или ще заприличам на захвърлена оловена играчка. ВН, 1961, бр. 2970, 4.